ПОРЯДЪЧНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЯ̀ДЪЧНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Отвл. същ. от порядъчен; почтеност, благопристойност. Той [Кръстевич] беше турски чиновник с българско сърце, неговата порядъчност умееше да съчетава несъчетаемото — на турска служба, той слугуваше с постоянство и умение на всички законни български искания в един дълъг период от време. Т. Жечев, БВ, 142. Този отсреща нямаше много развито чувство за порядъчност, иначе не би тръгнал на среща с женена жена. Ем. Манов, БГ, 146. Най-почтените лордове, които са били в светските си отношения образец на порядъчност, на благородство, на нравствена чистота — оказват се най-мерзки развратници. Ал. Константинов, Съч., 308. Честността, порядъчността, знанието — са празни фрази, .. Честен предприемач ще пропадне, честен чиновник ще бъде уволнен. Пряп., 1903, бр. 77, 2. Тенисон со своя култ на семейния живот, .., со своята порядъчност не може да се не хареса на благоразумни хора. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 171.

2. Остар. Поредност, последователност. В повечето от тях [български народни песни] се вижда потребната пламенност, порядъчност в изражение на мислите. Ч, 1875, бр. 9, 408.