ПОРЯЗАНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОРЯ̀ЗАНИЦА ж. Диал. Голямо парче хляб, отрязано от единия до другия край на хляба; филия, резен, порязаник. Бай Горан раздели питата на равни порязаници.. На кого ли щеше да се падне звездичката? В. Турийски, Д, 80-81. — Е, думайте, каква я свършихте днес? — рече чичо Гьорге, както режеше порязаница от големия хляб. Н. Нинов, ЕШО, 46. Наредила баба Савка мезетата, греяна ракия сложили, нарязали порязаници хляб, в тенджерите къкрели вкусни гозби. Ел. Огнянова, НШ, 126. Поиска хляб. Ние му отрязахме две порязаници и сирене му дадохме. А. Каралийчев, НЗ, 130. Всяка заран, докато син ѝ пиеше кафето си, ядеше порязаници, дебело намазани с масло и мед,.., Фатма крадешката го изучаваше, откриваше нови белези на болестта му. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 431. // Остар. Парче хляб, месо, което свещеник взема след приключване на определен ритуал. Побелелият поп Серафим с кадилница в ръка бърза от гроб на гроб,.. След него двамата му малки близнаци носят чувал, който бае Тодор Клисарят усърдно пълни с порязаници. Елин Пелин, Съч. II, 14. В похлупците — мека извара; някой орех и голяма, голяма порязаница — по-голяма от порязаницата, която поп Цоньо отрязваше от хлябовете на задушница. З. Сребров, МСП, 30. Попът .. нарами пълната торба ... От изобилието на порязаниците лицето му чак сияеше. Гробището притихна. Ст. Даскалов, ЕС, 158.