ПОС —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОС
ПОС, по̀сът, по̀са, мн. по̀сове, м. Диал. Рунтава мъжка шапка от овча кожа; калпак. То при тези синковци, които плетяха в неделя юрмята, беше седнал един брадат човек с рунтава овча от кожа шапка (пос). М. Кънчев, В, 176.