ПОСА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СА ж. Диал. Глинеста мочурлива почва, обикн. около река, езеро и под. Реката блесна в нощта със сив оловен блясък. Отсрещният бряг беше равен, по посата и чакъла бяха наболи млади ракити. К. Колев, М, 95. Заровиха го там, в посата под върбите, че се копаеше леко. К. Колев, ТЕ, 64.