ПОСАДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСА̀ДНИК м. Диал. Ръченица, при която се прикляква и подскача; поседник,

посворник. И дядо Либен изпълнял стародревния посадник със сичките негови археологически подробности. Л. Каравелов, Съч. II, 102. Ако да не би била българската черкова, то попът би бил принуден да отвори публична къща и да играе на посадник. Хр. Ботев, Съч. 1929, 97. Циганите засвирили на посадник; а момченцата се хванали с едната ръка за кълката, а в другата земали по една кърпа, и захванали да подскачат. Л. Каравелов, Съч. II, 101-102. Младите жрици играят на посадник пред своите божества. Знан., 1875, бр. 9, 132.