ПОСАКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСА̀КВАМ, ‑аш, несв.; поса̀кам, ‑аш, св., прех. Диал. 1.Поисквам, пожелавам. Снахата ѝ рекла: — А мъ̀ъ, мамо, яде ли ти се, пие ли ти се? Де посакай ми нящо, че ми е голяма мъка за тебе! Й. Вълчев, РЗ, 17. Що помисли Радка — това треба да се изпълни, що посака Радка — това да го има. М. Георгиев, Избр. разк., 50. Грехота!... Боже мой, упрости, / че да хула безумно посаках. Ив. Вазов, БМ II, 103. Наканил се зелен жабок / своя син да жени. / .. / И отиде горд и важен / за сватовство при рака, / поклони се и за снаха / дъщеря му посака. Елин Пелин, ПБ, 138. "Одам да го барам Бога, дедо му рекол сиромаиот, за да му посакам малце пари, оти сум много сиромав." СбНУ VIII, 182. "Звезда държит златена мащрапа, / полна, рамна со вода студена; / кой посаквит све вода му дават." Нар. пес., СбБрМ, 83. Синот царски ходел от град в град, та посаквал по едно парче леб и така се ранел. СбКШ, 24.

2. Подирвам, потърсвам някого или нещо (Н. Геров, РБЯ). Царот го посакал натамо, навамо, нема го. Н. Геров, РБЯ IV, 213.посаквам се, посакам се страд. посаква се, посака се безл. Да се посака от девет жени, що да ѝ викаат сите Марии, по една стара пара и от тие девет стари пари изпитани, да се напраело синджирчето. СбНУ ХV, 80.

ПОСА̀КВА МИ СЕ несв.; поса̀ка ми се св., непрех. Диал. Поисква ми се, приисква ми се. Откога создаде Господ небото и земята, со се що имат на ниф и во ниф .. му се посака да напраи и лугие на земява, да живеат и да го слават него. СбНУ ХV, 91. "Да ако сакаш, брате петле, ела ти да те сторам един аджия, да ти се простат сите греое". Кога чу петелот тие сладки сборои от лисицата, како да му се посакало да бидит аджиа. СбНУ ХV, 125. Пасейким си един ден низ поле, .. [на чакала] му се посакало да се порашета и низ планината. СбНУ Х, 159.