ПОСБОРУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСБОРУ̀ВАМ, ‑аш, несв.и св.;посбо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. и непрех. Диал. Поговорвам, поприказвам; посборвам2. Срещнах го наскоро, .. Посборувах му нещо, ама дали не си е и там останало. Кр. Григоров, Н, 72. — Ще осъмвате ли? Попяхте, посборувахте — че стига де! П. Тодоров, Събр. пр II, 280. От все сръце ти желая да ся сбираш с другарки, та да посборуваш и да ся повеселиш. Й. Груев, КН 7 (превод), 66-67. посборувам се, посборя се страд.и взаим. Сълнцето каза, рече: "Мамо, има тук човек ябанджия. Изведи га, да си посборуем." СбНУ Х, 161.
ПОСБОРУ̀ВАМ СИ несв.и св.; посбо̀ря си св., непрех. Диал. С предл. с. Поприказвам си, поговорвам си, подумвам си; посборвам си.