ПОСБРЪЧКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСБРЪ̀ЧКВАМ, ‑аш, несв.; посбръ̀чкам, ‑аш, св., прех. 1. Сбръчквам, набръчквам нещо малко, леко; понабръчквам.

2. Само несв. Сбръчквам, набръчквам нещо малко, леко от време на време; понабръчквам. Премисляше онова, което имаше да говори на епископ Формоза, посбръчкваше устни, въздъхваше. Й. Вълчев, СКН, 298. посбръчквам се, посбръчкам се страд.

ПОСБРЪ̀ЧКВАМ СЕ несв.; посбръ̀чкам се св., непрех. Сбръчквам се, набръчквам се малко, леко; понабръчквам се. Да беше друг, щеше да се обърка, да се отчае — не дай Боже — и на живота си да посегне, а Тонката, .., само се посбръчка малко, посивя около ушите и палтото му стана по-широко, но не изгуби кураж. Чудомир, Избр. пр, 232.