ПОСБЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСБЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; посбъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1. Сбърквам малко, в известна степен. Това още повече смути невястата. Тя посбърка нящо. Тестото не можа хубаво да шупне. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. — А бе, оставете го! Наш човек е той, посбъркал, ще се оправи... П. Велков, СДН, 364. Дори служителя на хумора / не ще подскочи възмутен, / ако го малко понадуете / и го посбъркате с Марк Твен. Ст, 1963, бр. 922, 2. — Хеле кумата, що е припряна, цяла нощ няма да мигне, да знае че идем. — Утре рано отведнаж ще се изтърсим, да ги посбъркаме малко. Елин Пелин, Съч. I, 39.

2. Само несв. Сбърквам малко от време на време, понякога. — И аз съм преживял твоето време, всеки го е преживял: мечти, идеали всякакви... Измъчва се само човек, че и посбърква понякога за целия си по-нататъшен живот. А. Страшимиров, А, 96. посбърквам се, посбъркам се страд.

ПОСБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; посбъ̀ркам се св., непрех. 1. Сбърквам се, обърквам се малко, леко; пообърквам се. Райна се посбърка, но отговори. Ив. Вазов, Съч. VIII, 95.

2. Само несв. Сбърквам се, обърквам се малко от време на време, понякога; пообърквам се.