ПОСВАТУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВА̀ТУ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посва̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Посватвам; сватосвам. Аз не додах, жабо, / жичка да ти връза, / .. / Я най додах, жабо, / да ти посватувам, / зарад моя братец, — / Рачо осмокрачо, / за твоята сестра — / жаба мекекява". Нар. пес., СбГЯ, 143-144. посватувам се, посватя се страд.и вазим.

ПОСВА̀ТУ̀ВАМ СЕ несв.; посва̀тя се св., непрех. Диал. С предл. с. Посватвам се; сватосвам се. Избраха за снаха Нонка, съседката им. .. Накрай решиха попадията да се посватува с майка ѝ. Г. Райчев, ЗК, 103.