ПОСВЕДОЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЕДОЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; посведо̀ча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и прех. Остар. Книж. Свидетелствам за нещо, потвърждавам нещо. Всички посведочили повторно пред съда, че платено сто за едно, да се ослободи владиката. СбНУ ХLI, 438. Българите имали цар, който със сабята заедно и перото не пущал от ръка, което посведочава изданата от него книга Златоструй. П. Р. Славейков, СК, 85. А монах Зиновий, на гърк Максима ученик, .. , посведочавам, че е видял някой Номоканон, написан за Ярослава и епископ Йоакима. Х. Йоанович, Ц (превод), 13. Че е в България живял [Горазд] и умрял посведочават ни го два стародревни памятници. Х. Йоанович, Ц (превод), 30-31. Защото е и самичък, Борис изведнъж, наскоро подир кръщението си, както ни посведочава с. Климент и архиепископ Теофилакт, уредил бил седем епископства по България. Х. Йоанович, Ц (превод), 21-22. Благочестивите чувствувания, требува да показуваме и посведочаваме с умереността наша в живота си. Г. Йошев, ЧБ (превод), 15.