ПОСВЕЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЀЖДАМ, ‑аш, несв.; посведа̀, ‑ѐш, мин. св. посвѐдох, прич. мин. св. деят. посвѐл, св., прех. Свеждам, навеждам малко, леко нещо. Като долови думите ѝ, Танчо така я изгледа изпод вежди, че тя посведе глава, позатрепка с очи. Кр. Григоров, ТГ, 84. Аз посведох глава, трудно ми беше да отговоря на този въпрос. Кр. Григоров, Р, 22. посвеждам се, посведа се страд.

ПОСВЀЖДАМ СЕ несв.; посведа̀ се св., непрех. Свеждам се, навеждам се малко, леко; понавеждам се. С годините се посвежда, смалява се, но не пада духом.