ПОСВЕНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от посвенявам се. — Сава, ти не си дете, братко, да не виждаш, какво ся върши около ти! .. каза Кечеуната, без никакво посвеняване... — Днес, тебе ще те бесат... Заради това .. дай ги кондурите на мене да та споменвам. З. Стоянов, ЗБВ III, 200.