ПОСВЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСВЕСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посвестя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Свестявам малко, донякъде, не напълно някого. На кон ли яздиш, в кола ли се возиш, .. сѐ очите ти са вперени напред и с нетърпение гледаш кога ще се изпречи отпреде ти онази малка, скюхана къщичка, която се нарича ханче, .., па макар вътре да няма — .. — нищо освен огнище, на което човек може да посвести душата си, да си стопли измръзналите членове и да поотдъхне. Хр. Максимов, СбЗР, 15. Те [Станка и булката] едвам ги бяха посвестили, и с шептение плачешком си приказваха за бъдущето си състояние, като ся една друга утешаваха. Ил. Блъсков, ИС, 34. Сигфрид го малко посвести и като от сън пробуден той извика: "Да, ти си!" ИГ (превод), 78. посвестявам се, посвестя се страд.
ПОСВЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; посвестя̀ се св., непрех. 1. Свестявам се, идвам в съзнание донякъде, не напълно, не докрай. Като се посвестих малко, чак тогава усетих, че сънувам. Ив. Докторов, ЗД, 89. Поливаха го, разтриваха го оттук, оттам, Мирчо се посвести, подойде на себе си. М. Георгиев, Избр. разк., 235. Страшно ѝ беше сега. Като се посвести малко, тя се запъти като пияна. Ив. Вазов, Съч. VII, 111. — Дайте вода да я понапръскаме, от страх припаднало ѝ, извикаха жените, и наистина след като я понапръскаха, посвести се. Китка V, 1886, кн. 14, 51. Баба Първа пак подзе: — ... Мене ме цела тръпки побиха! Пресекоха ми се колената, схвана ми се глас у гърло — па ни гък! Чак после се посвестих малко... М. Георгиев, Избр. разк., 165-166.
2.Прен. Опомням се, съвземам се, обикн. след тежко преживяване, загуба, нещастие, беда и под. Като ся посвестили от удара, что им били нанесли галите, римляните ся пустили в смъртоносна борба със самитяните. ВИ, 47. А след оня страшен пожар посвестиха ся и старите, та не могат да тя нахвалят. КН, 90.
3. Прен. Остар. Осъзнавам се, опомням се.Злобното гърцко духовенство .. вместо да са признае, че то .. е угнетявало и немилостиво скубало кротките си овчици — българите — та да са посвести, да са покая .. то, напротив, при другите си злини и лукавства, зе да лъже и мами простия народ и отстрани да му са подиграва. Ил. Блъсков, ЗК, 91-92.