ПОСВЕТИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЕТЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Обикн. за писмо, надпис — който е посветен на някого, който е в чест, в памет на някого. Там се пазят множество грамоти, сигили, типици, дарителни и посветителни писма от Х в. насам, турски фермани и т.н. Пр, 1952, кн. 6, 41. "Сид" е посветен на внучката на кардинал Ришельо. Посветителното писмо до нея било изпратено от Корнейля, месец след първото представление на "Сид". БР, 1930-1931, кн. 7, 239. Посветителен надпис.

2. Който е свързан, отнася се до посвещаване в някакъв духовен чин, сан. Нъ скоро му поискало [на Антим] да стане и архиерей, затова пратил Антиногену още пари, .., да го направи епископ. Той склонил, и да не ходи чак при него да го ръкополага, определил му затова денят, .., че даже и часа тъй, щото когато щял да му чете посветителните молитви, той да облича на себе си архиерейските одежди. Д. Душанов, ИПХЧ, 217.