ПОСВЕТЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСВЕТЛЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; посветлѐя, ‑ѐеш, мин. св. посветля̀х, прич. мин. св. деят посветля̀л, ‑а, ‑о, мн. посветлѐли, св., непрех. 1.Ставам по-светъл; изсветлявам. В лице тя приличаше на Мария, само че цялата беше някак по-тъмна — .., ала човек вярваше, когато видеше наред двете сестри, че щом се налее моминското тяло под нея, и тя ще побелее и ще засвети като Мариината. И дори вярваше, че тогава ще посветлеят Иринините очи и коси. А. Дончев, СВС, 87. Кожата на лицето ѝ се беше избистрила и посветляла. Ем. Манов, ДСР, 299. — Признай, че се държа лошо с мене — каза строго тя. Лицето на Минев посветля. Той се присегна и хвана ръката ѝ. Ем. Манов, ДСР, 472. Спри се, ветре, / не повявай, / .. / Злати къдри / посветляват, / косоплитки / полюляват. Ц. Церковски, Съч. I, 174. Той изведнъж като видя безкрайното имане, което беше до железний свещник, посветляха му очите. БО, 1846, бр. 1, 3.
2. За метал — ставам светъл, бял при нагряване. Ковачът зима един къс желязо и го туря в огъня. Желязото се нажежава, почервенява, после посветлява и става меко. Д. Манчев, БЕ II, 59. Да се кали някое тяло ще рече да се нажеже, да посветлее и после да се потопи в студена вода, та изведнъж да се изстуди. Н. Геров, ИФ, 177. Тя [платината] ся разтопява още и в гръмлив газ. А при друга температура само посветлява и става годна за кование. С. Веженов, Х (превод), 65.