ПОСВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЍВАМ, ‑аш, несв.; посвѝя, ‑ѝеш, мин. св. посвЈх, прич. мин. страд. посвЈт,св., прех. 1. Свивам нещо малко, леко, не много или от време на време, понякога. Едни могат да преживеят дълго и с по-лоша храна, но други са по-хилави, по-нежни. Погризят коричките, посвиват перата на лука, па току почнат да кашлят, да превиват гърдите си, дорде не поревнат някой ден кръв от устата. Кр. Григоров, ТГ, 54. Разкикотиха се и събеседницте му [на Емин ага] и де от угода, де от увлечение всеки безсрамно се впусна да разправя масали и харемски истории. Това жегна Левски и той посви юздите на коня, та да изостане незабелязано. Ст. Дичев, ЗС II, 286. Па кое да си поотпочине [баба Първа], кое да си припомни съня, поспря малко разказа си, пообтегна с мокрите си пръсти косата, която бе се свлякла над очите ѝ, откри с лакът потното си чело, посви пак влажния сукман и продължи:.. М. Георгиев, Избр. разк., 168. Посвивам краищата на дрехата си. // Сгъвам, свивам леко, малко ръка, крак и под. — Е, стреляй, де! Щом ме намираш за толкова страшна, толкова вредна и опасна, хайде, стреляй, убий ме! Посвих показалеца си при спусъка и... наместо да дръпна — отпуснах отмалели ръце. Д. Калфов, Избр. разк., 34. Посвий си краката, за да могат да седнат и други хора.

2. В съчет. с очи, вежди, уста, устни, рамене и под. Свивам, събирам, обикн. като израз на определено настроение (обикн. недоволство, съмнение, недоверие) или др. състояние; присвивам. Но глупчото отсече пак хитро лице. Види се, то още не е чуло нищо за Абдул Хамида, та не може да се прихване от македонските страхове. Хитрец! И как дяволски посвива едното си око! А. Страшимиров, Съч. V, 240. Сарандовица се позачерви и пак посви тънките си вежди. Й. Йовков, ВАХ, 84. Трябва да го видя. Интересува се много и госпожата на военния министър, madame генерал Бижева; ще бъдем заедно на гарата. Ема посви устни — умишлено може би. А. Страшимиров, Съч. V, 131. Устните на Марийка потрепераха, тя стана кротко и тогаз вече развълнувана посви рамене и седна настрани. — Защо бягаш? — прострели я недоверчиво с очи Кънчев. А. Страшимиров, Съч. I, 203. Дядо Петър посви зачудено врат, както това прави, когато духне да угаси некое кандило,

па божем го угаси, а оно пак си гори. М. Георгиев, Избр. разк., 88. // Индив. С предл. с и глава. Накланям, завъртявам глава леко, обикн. като израз на почуда, недоумение и под. С сръчен мах / от себе си отърси той снегът / и възкриви към хлява, по-напред / воловете да понагледа пътем. / И во почуда той посви с глава: / "Я гледай, чак и вратнята разтворил!" П. П. Славейков, Събр. съч. I, 95. "Блазе ѝ с хубост", казваха едни; / "Блазе, комуто на честта се падне" — / обаждаха се други. А с глава / посвиваха пък трети, век живели, / свят опознали — шепнейки изнизко: / "Блазе ѝ... Ех, кабил ни край не е / на хубаво да води тая хубост". П. П. Славейков, Събр. съч. I, 90. Ала го превари тоя ред / сам дядо Дивисил, мустаци пооправи, / посви с глава и тъй продума. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 21.

3. Разг. Настанявам някого или нещо някъде на по-малко място, обикн. за да стане възможно да се настани още някой или нещо; стеснявам, събирам, сгъстявам. И като си идваше в обора, казваше на другарите си със сериозно лице: "Трябва да посвием кравите в единия край, да направим място и за председателя!" Другарите му го гледаха един миг с недоумение и след това прихваха да се смеят. Ил. Волен, МДС, 181. Посвиваме тези куфари и кашони в ъгъла и стаята става по-широка — може да се внесе легло, маса, столове. посвивам се, посвия се страд.

ПОСВЍВАМ СЕ несв.; посвѝя се св., непрех. 1. Свивам се леко, малко, заставам в леко свито положение. — Нонка избяга! — каза Петър. Майка му, както се беше посвила, ококори очи и скръсти ръце на гърдите си. И. Петров, НЛ, 188.

2. Заемам такова положение, че да направя място и за друг или други, или за да не бъда забелязан; отдръпвам се, отстранявам се. Нали не сме ви притрябвали, ние пък ще си идем, отвърна Златан Паека, като се примъкна и намести до купчинката, дето бе Цика, неговата севда. Тя се посви да му стори място. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 11. Миналата година, когато новият поп, свещеник Димитрий, служи най-напред литургия, Боньо се случи да иде на черква. А в черква той стоеше като същ дивак: посвие се, но личи, че е най-едрият човек в селото. А. Страшимиров, ЕД, 123. Не пускаха всички на мястото на срутването, но те стояха на групи в дългата подземна галерия,.. Когато Младенов мина покрай тях с ботуши, каска и бледосива гумирана дреха, те се посвиха встрани. Т. Монов, СН, 236. Татък надолу се счу тропот, тогава той [Доко] се сепна и, като зърна яхнал на кон чорбаджията, плахо се посви на мястото си, да го не види. П. Тодоров, И II, 30. Хапнах един залък и забелязах, че натруфената жена ме поглежда особено. Посвих се в ъгъла до прозореца. Кр. Григоров, ОНУ, 126.

3. За човек или животно — отстранявам се, прибирам се, обикн. за да се предпазя, запазя от някого или нещо; отдръпвам се, дръпвам се. И понякога конят, като чуваше тежките му стъпки отзаде си, потрепваше, посвиваше се, като че очакваше някой ненадеен удар. Й. Йовков, ПК, 208. Димът, що те [грешникът и змията] изпущаха, не спря, / а продължаваше да ги увива, / така че с мъка можах ги съзря. / .. / Змията цяла се тогаз посви / и горе на нозете се изправи, / а грешний долу се изтърколи. К. Величков, Ад (превод), 211. "Как смееш? — погледнах детето и изглежда, че доста свирепо съм го погледнал, щото то се посви, но не отстъпи назад". Й. Радичков, СР, 250.

4.Прен. Скривам се, затварям се, намалявам контактите си с външни хора за малко или за известно време. Хората бяха се поизплашили, бяха се посвили и мъчно се съгласяваха да отстъпят някоя стая на нелегален партиен функционер. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 384. Стойне минаваше за земеделец, беше се посвил след деветнайсетомайския преврат. Но мразеше от дъното на душата си фашистката власт. Кр. Григоров, ТГ, 24. // Разг. Постепенно намалявам потреблението, разноските си. След увеличението на цените много хора се посвиха.

5. Прен. Притеснявам се, смущавам се. — Трай — посвил се файтонджията и лицето му пламнало в червенина. — Това е околийският началник. Кр. Григоров, Р, 37. Разбойниците се разсмяха. — Ти си говори, не ги слушай — каза Събо, като видя, че момчето се посви и притихна. Ст. Загорчинов, ДП, 65. Учителките отпърво се посвиваха, .., извиняваха се, ту че пресипнали през деня от студа, ту че не умеят да пеят, ту че се стесняват да пеят пред такова лице, каквото е г. инспектора, който е ходил из Европа и е привикнал на хубави опери. Ал. Константинов, Съч. I, 268. Михаил се посви някак гузно, усмивката изчезна от лицето му. ВН, 1960, бр. 2635, 4.

◊ Посвивам си / посвия си опашката (опашчицата). Разг.;Посвивам си / посвия си куйрука. Диал. Преставам да се държа гордо, със самочувствие, самонадеяно, защото се уплашвам от някого или нещо, започвам да се съобразявам с някого или нещо, ставам кротък; смирявам се. Сега, да се изискваше за това някакъв труд, или някакъв кой знай какъв ум, хайде де; а пък то нищо бре чедо, нищичко не се изисква; стига ти само да си посвиеш опашчицата и да гледаш на всичко през пръсти. Ал. Константинов, Съч. I, 245-246. — Тука едно парче да имаш, — казваше Наке, като сочеше люлналите се жита — това го разбирам имот... — Ще, ще, Наке — отвръщаше жена му. — Я да си посвием куйрука... Ще извадим масълце — на пазара... Кр. Григоров, Н, 41. Посвивам си / посвия си устата; посвива ми се / посвие ми се устата. Разг. 1. Замълча‑

вам, преставам да говоря, да коментирам нещо или някого, обикн. защото се уплашвам. — Човек може и да си посвива устата — каза Иман Ефрейторов. Й. Радичков, ГП, 74. 2. Намалявам малко, донякъде своята ненаситност, алчност. Прокълни ти с твоята люта клетва тази страшна хала,.. Нея прокълни ти, та дано ѝ се смаже някак тая чудовищна глава или барем що годе да ѝ се посвие бездънната уста. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 6, 399.