ПОСВИДЯВА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВИДЯ̀ВА МИ СЕ несв.; посвѝди ми се, мин. св. посвидя̀ ми се св., непрех. 1. Разг. Не искам да се лиша, да се разделя, да дам нещо, което имам или притежавам или да изразходвам, да похарча средства за нещо; свиди ми се. — Младенице, ще ме почерпиш ли? — Наведи се и пий. — Да не се посвиди на Младена? К. Петканов, СВ, 190. Той откъсна клас и го стри. .. Погледна го, полюбува му се с усмихнато лице и като му се посвидя да го хвърли на земята, изсипа го в джеба си. К. Петканов, БД, 73. Който е със своите, за свое име — кръвта си до капка да пролее, няма да му се посвиди. Пък един голтак — нийде никого няма — за какво ще го боли? П. Тодоров, Събр. пр II, 77. Не малко нещо аз пролях. / .. / От пълна чаша аз пиях — / та мене ли ще се посвиди! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 42. Станинине мили етърви / от злато венец извили, / със жълтици го китили, / .. / дор седи Стана гледана / венецо да си поноси. / Па се посвиде чича ю, / та ю венецо не даде. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 379.

2. Диал. Свидно ми е, мъчно ми е за някого, който ми липсва, когото бих искал да видя домъчнява ми. Спомних си за миналото аз, / и ако дойдох — той го знае — да ви видя, / то дойдох, че по мен, за вас ми се посвидя. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 94. Угра Стояну говоре: / .. / "Се луге пладне пущиа, / а тизе мене не пущаш — / ка ти се, мар, не посвиде / за наше мажко детенце!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 214.

3. Диал. Завиждам на някого или имам лоши чувства, омраза, ненавист към някого. Марко гради кули и танаки, / кули гради от кара грошеве, / .. / Посвиде се турци едренчане, / та ванаа Марко добър юнак. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 50. Една Яна между девет брата, / от милос я на пазар завели, / що видели, се Яни купили: / .. / Посвиде се кучка Павловица. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 41. Песен пее Боне байрактарче, / песен пее — се го война слуша; / Посвиде се турска ордиа / Пукна пушка низ турска ордиа, / куршум падна в българска ордиа. / Та удари Боне байрактарче. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 338.