ПОСВИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЍРВАМ¹, ‑аш, несв.; посвѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и(рядко) прех.1. Обикн.св.Свиря малко, кратко. Стори му място на пейката, разприказва се и най-сетне се обърна към Калинко: — Те приказките нямат край, ами я посвири и попей! Тъй де! И. Петров, НЛ, 228. Люба Бошнакова се усмихваше доволна, похвали дъщеря си, че свири много хубаво на пиано: щом се върне от училище, ще я накара да посвири. М. Грубешлиева, ПП, 27. — Почерпи хората, щом ти се черпи, и с добро ще те запомнят! Ето на — и нашенски песни ни

посвириха. П. Спасов, ХлХ, 426. Заспала дилбер девойка / в чьостана гора зелена, / .. / Любе ѝ иде отдолу, / кавала носи в ръкона / жалничко да му посвири. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 11. Димитре, кърдаш Димитре, / хадe на двора да излезeм, / на хоро да ни посвириш. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 65.

2. Само несв. Свиря малко, кратко понякога, от време на време. Той беше и управител на пивницата, и доставчик, и касиер, и сервитьор, и дори оркестър, тъй като сегиз-тогиз посвирваше на клиентите си с гайда. Тонич, ГЗМ, 16. Квартирантът разменяше по някоя и друга дума с хазяйката, посвирваше вечер на канарчето, .. и изглеждаше щастлив в семейството на старата вдовица. М. Грубешлиева, ПП, 124. // Умея да свиря малко на някакъв инструмент. — Едно време и аз посвирвах — каза мама. .. Ето нещо, което не знаех — мама е учила пиано. Ем. Манов, МПЛ, 90. — Вече свириш ли? — усмихна му се гостенката. — Посвирвам. Изкарах курса криво-ляво. Вл. Полянов, БВП, 29. Посвирвам на пиано и цигулка и малко на китара.

ПОСВЍРВАМ², ‑аш, несв., посвЈрна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Свирвам кратко, непродължително. Най е отишел [синът] подир чернооки моми, .., да си малко посвирнал, да си много потропнали. СбНУ VIII, 27. Един кос в градината посвирне, после млъкне и отново пак посвирне — така цяла сутрин.