ПОСВИРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЍРКВАМ, ‑аш, несв.; посвѝркам, ‑аш, св., непрех. Свиркам леко или на интервали, от време на време; подсвирквам. Той се доизбръсна грижливо, като си посвиркваше някакъв стар валс и мислеше за снощния им разговор. Ем. Манов, БГ, 243. посвирква се, посвирка себезл. С пълна уста трудно се посвирква.