ПОСВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; посвлека̀, ‑чѐш, мин. св. посвля̀кох, посвлѐче,прич. мин. св. деят. посвля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. посвлѐкли, прич. мин. страд. посвлѐчен, св., прех. 1. Свличам нещо малко, леко, в известна степен, не докрай; посмъквам. Посвлякох дърва от гората и запалих огън. △ Посвличам шала от главата си, за да открия поне лицето си.

2. Само несв. Свличам малко, леко, от време на време. посвличам се, посвлека се страд.

ПОСВЛЍЧАМ СЕ несв.; посвлека̀ се св., непрех. 1. Свличам се малко, леко или постепенно, не изведнъж; посмъквам се. Забрадката ѝ се посвлекла на тила, Рада я хвана и почна да я оправя и да я привърже. М. Георгиев, Избр. разк., 70. — Това са [яйца] от едрите патици — изломоти поривисто Цеко и повдигна панталоните си, малко посвлекли се и оголили пълния му корем. Т. Харманджиев, КЕД, 31. От притеснение краищата на очите на Христофор се посвлякоха. Цялото му лице доби яйцевидна форма. Б. Болгар, Б, 52.

2. Само несв. Свличам се малко, леко, от време на време. Двамата мълчаха дълго. Само тоягата прострена между краката на Желя, се посвличаше отвреме-навреме, недоволна, че не се чува нейното измерено тракане. Ст. Чилингиров, ПЖ, 79.