ПОСВЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЪ̀РЗВАМ¹, ‑аш, несв.; посвъ̀ржа, ‑еш, мин. св. посвъ̀рзах, св., прех. Разг.Свързвам нещо с друго или много неща, но не докрай, не напълно. Посвързах пакета горе-долу, но не зная дали няма да се раз‑

върже.^● Посвързах някои неща, но остана още много от багажа. посвързвам се, посвържа се страд.

◊Посвързвам/посвържа двата края. Разг. Успявам да преживявам с оскъдни средства, с малко пари.

ПОСВЪ̀РЗВАМ², ‑аш, несв.; посвъ̀ржа, ‑еш, мин. св. посвъ̀рзах, св., прех. Диал. 1. Завързвам, връзвам нещо някъде. Щерю си конче в яхъри увежда, / конче му хрипти, не флягва, / от янкините миризми. / Щерю си отвън конче посвърза, / че си в яхъри повлезе. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 251. "Сватове дойдоха, / .. / Кола йобърнаха, / коне отседлаха / и ги посвързаха / във желтите дули." Нар. пес., СбВСт, 235. Като през гора вървеше, / редом гората гледаше / де ша ѝ дърво хареса, / люлчица да си посвърже, / Иванча да си остави. Нар. пес., СбВСт, 68.

2. Превързвам. Гьорге ле, македонче ле, / я си раните посвържи / и си пушките напълни. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 125. посвързвам се, посвържа се страд.