ПОСВЪРТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЪРТЯ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв.; посвъртя̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑я̀х се, прич. мин. св. деят. посвъртя̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. посвъртѐли се, св., непрех. Диал. Задържам се, оставам някъде за известно време, кратко, за малко. — Ние трябва да се посвъртим, че да почнем предприятия, та да се поразвърти и пара в страната. А. Страшимиров, Съч. I, 214.