ПОСВЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСВЪ̀РШВАМ1, ‑аш, несв.; посвъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1.Свършвам нещо малко, отчасти, не изцяло, не всичко. Не бе голяма работа за Ката да се върне за малко в хижата и да посвърши, което трябваше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 301. — Да ида, но трябва да посвърша още някоя работа. — Тати поръча сега да дойдеш — настоя Еленко. — Другите не бива да чакат. П. Стъпов, ЖСН, 193. Кога Марко Секула видело, / наче гърло она да сборуе: / — Дали, внучко, работа посвърши, / дали, внучко, влаинче излага? Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 91. Како Богдан невеста научил, / така она ми е посвършила. / Е поклонила на по-мал девера, / на часот ничком падна. Ст. Веркович, НПМБ, 316.
2. Само несв. Свършвам нещо малко, отчасти от време на време. Нека те поотмени в едно и в друго, мамо. Дай ѝ и тя да посвършва нящо, колкото може. Т. Влайков, СВ I, 274. посвършвам се, посвърша се страд. След някой месец, като се посвърши кърската работа, ще трябва и сватба да правим. Т. Влайков, Съч. II, 86.
ПОСВЪ̀РШВАМ СЕ несв.; посвъ̀рша се св., непрех. Свършвам се, изразходвам се в някаква степен, но не докрай, не изцяло. Ако облаците са посвършват, за да направят дъжд, ако водата продължава да търси сѐ най-ниските места, струва ми са че не ще останат вече облаци на небето. С. Бобчев, ПОС (превод), 12.
ПОСВЪ̀РШВАМ2, ‑аш, несв.; посвъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех.Диал. Сгодявам; главявам. Стоян посвърши / друга невеста, / друга невеста, / момне от далеко. Нар. пес., СбНУ IХ, 118. Имала майка еднего сина, / еднего сина, млади спаиа, / во понеделник го посвършила, / а во четворток го оженила. Нар. пес., СбБрМ, 91. Леле Маро, мила внуко, / що ти било наръчано / от пустите наръчници! / .. / Да ми растеш, да порастеш, / да се сториш за мъжене, / ние да те посвършиме, / после, керко, да ни умреш. Нар. пес., СбНУ ХI, 22. — Яз си сакам убаи девойки, / .. / — Дай ми мене, Ресулице млада, / шес пърстене, да се позлакени; / яз да пойдам во Вароша града, / да посвършам шес млади девойки. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 96. — Ай бре гиди, млада Янкулица, / кули праам за мойте две деца, / .. / Така рече, Янкула войвода, / така рече и така напраи: / ми посвърши два сина близнака, / еден свърши от Будима града, / а другио от града Варадина. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 89. посвършвам се, посвърша се страд.
ПОСВЪ̀РШВАМ СЕ несв.; посвъ̀рша се св., непрех. Диал. Сгодявам се; главявам се. Се посвършил Гьорги с една мома / търгнал Гьорги сватба да напраи. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 120. Антице, изгор душице, / сестра ти Василикия — / по-мала беше, по-убава, — / по-напред ми се посвърши. Нар. пес., СбНУ Х, 43. Посвършил се Симон добър юнак, / си ся свърши и ми ся ожена. Нар. пес., СбБрМ, 87. Посвършил се Марко добър юнак, / посвършил я Цвета мило моме, / колко ся посвършил часот се поболил, / от църната чума, от юначка болест. Нар. пес., СбБрМ, 341.