ПОСВЪРШВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСВЪ̀РШВАНЕ¹ср. Отгл. същ. от посвършвам¹и от посвършвам се.

ПОСВЪ̀РШВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от посвършвам²и от посвършвам се; сгодяване, годеж, главеж, годявка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.