ПОСГА̀ДВАМ, ‑аш, несв.; посга̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Понахоквам, посгълчавам някого; поскарвам се, понакарвам се. Майка Богдана съгледа, / тежко го смъмра, посгади: / — Че тъй ли бива, Богдане? Ц. Церковски, Съч. II, 217. посгадвам се, посгадя се страд.и взаим.