ПОСГОДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСГОДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посгодя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Сгодявам, годявам; главявам. Стойене, синко, Стойене, / .. / Коя ти мома харесва, / за нея да та посгодим, / за нея да та оженим? Нар. пес., СбНУ ХХVII, 231. "Марийке, мама, Марийке! / Хай да та, мама, посгодим / за Недю чутен болерин". Нар. пес., СбГЯ, 64. "Синко Стефане, Стефане, / това ми не йе измама — / най ща та, синко, посгодим / за най-баш мома в селото." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 136. Мене ме е майка / малък посгодила. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 62. посгодявам се, посгодя се страд.и взаим.

ПОСГОДЯ̀ВАМ СЕ несв.; посгодя̀ се св., непрех. Диал. Годявам се, сгодявам се. Посгодил ми са ѝ млад Тодор, / .. / В петък са Тодор посгоди, / .. / В неделя бе му сватбата. Нар. пес., СбВСт, 459. "Да додеш, мамо, по-скоро, / че аз са, мамо, посгодих / за енна, мамо, шуменка — / на лице бяла червена, / на снага тънка висока." Нар. пес., СбНУ ХLVI, 94. "Хубаво гледай китката: / кога китката извъхне, / тогаз ша да са посгодя; / като китката изсъхне, / тогаз ша да са оженя". Нар. пес., СбГЯ, 126. — "Сърди се, Радке, не сърди, / че аз се, Радке, посгодих / за една от друго село." Нар. пес., СбВСт, 763.