ПОСДОХОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСДОХО̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; посдо̀йда, ‑еш, мин. св. посдойдо̀х и (съкр.) посдо̀да, ‑еш, мин. св. посдодо̀х, прич. мин св. деят. посдошъ̀л и посдошѐл, ‑шла, ‑шло, мн. ‑шли, св., непрех. Диал. Дохождам някъде за малко, за кратко време или от време на време, понякога. Кажи му [на Богдан], мари, да знае: / що сме си двама гласили, / самичек нека посдоде, / самичек да го извърши. Ц. Церковски, Съч. II, 229.

ПОСДОХО̀ЖДАМ СИ несв.; посдо̀йда си св., непрех. Диал. Дохождам си, идвам си за малко, за кратко време или от време на време, понякога.Имала ѝ мама, имала ѝ / едниго сина Стояна / .. / Снощи го мама сънува, / че си е Стоян посдошел. Нар. пес., СбВСт, 46.