ПОСДЪРЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСДЪ̀РЖАМ, ‑аш, несв.; посдържа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Сдържам нещо или някого за малко, за известно време; позадържам, повъздържам. Посдържах известно време яда си, па като викнах. посдържам се, посдържа се страд. За зла чест турската сила, нейните войски .. бяха твърде много разстроени и военната ревност на султана трябваше да се посдържи. С. Бобчев, СОИ (превод), 145.

ПОСДЪ̀РЖАМ СЕ несв.; посдържа̀ се св., непрех. Сдържам се, въздържам се малко или за кратко време; повъздържам се, позадържам се. Да, това е тупурдия на коне, и гласове на човешки говорения. Туку що не извиках, нъ се посдържах. Ама ако са турци, тогава те на моите мъки ще приложат други, още по-ужасни. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 11-12.