ПОСЕБИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀБИЕ ср. Остар. Книж. 1. Нещо, което е отделно, самостоятелно, особено и обикн. прави впечатление.

2. Вид семеен налог, събиран от българите в Османската империя. Нов налог, .., щото сяко семейство трябваше да даде дадена сума, коя ся равняше на годишната му даван, тъй щото това посебие достигна до 60 на сто от общата сума от сичките други налози. ДЗ, 1868, бр. 16, 63.