ПОСЕГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЕГА̀ и ПОСЕГЍнареч. Диал. От сега нататък; занапред, тепърва, посем-сега. Нема и за лек земя посеги. Една бучка да сакате, нема. Всичко отиде. Ст. Даскалов, СД, 412. Посега махни тази хурка, бабо; що си се замъчила на старини? Д. Войников, КЦ, 17. Така е било то досега, но посега надали ще бъде тъй. Ил. Блъсков, ДБ, 13. Змея кото са събудил фркне, .. И ловджиите били майстори: пущат, та съ го пребили, и он падне. И така царя си отъмнал дъщерята посеги. СбНУ ХLI, 130. Тоя човек цяла година стои затворен и никой не му даде нещо да яде; нели може така да живее, .., оно посега, киков да йе — лош, арен, он че ни йе крал! СбНУ ХIV, 130.