ПОСЕГАТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЕГА̀ТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Действие, насочено срещу някого или нещо и накърняващо правото и интереса на някого или нещо. Неговата [на Стамболов]голяма мечта бе да създаде една въоръжена народна сила, способна да защищава конституцията от всяко посегателство. С. Радев, ССБ I, 204. Законът, човешката правда, иска възмездие. Всяко посегателство срещу закона е посегателство срещу народа. ЛФ, 1958, бр. 47, 1. Кандов протестираше из прозорците за това нагло посегателство въз свободата му. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 152. Там, във фабриката, едно дете се защити с достойнство от посегателствата на един груб надзорник. Б. Шивачев, ПЮА, 218. Всяко посегателство върху вярата, училището и материалната сила, е посегателство над нацията. БД, 1909, бр. 18, 1. На другия ден и четиримата бидоха арестувани в къщите им. От това посегателство върху либералните водители настръхна целият град. С. Радев, ССБ I, 286. Забрадката, респ. сокаят, запазвала жената от посегателството, никой не смеел да я

закачи или да Ј напие водата. СбНУ IV, 32. // Разш. Постъпка, действие, което е свързано с посягане върху нещо, което е на друг, което е чуждо.