ПОСЕДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀СЕДА ж. Диал. С предл. на. 1. Отиване в къщата на някого със своя работа — плетиво, ръкоделие, за кратко време (Н. Геров, РБЯ). Дошла на поседа. Н. Геров, РБЯ IV, 229.
2. Седянка, тлака; поседелка1. На човек, що не преспал (..) в една къща, не му се позволява да мете в нея. Това се относи до моми, които случайно, като отидат в някоя къща на поседа (седенка), зимат да направят някоя услуга в къщата. СбНУКШ ч. III, 196. Когато работата на поканените на поседа им бъде с фурка, т. е. предение, нарича се: "фуркина поседа", а работещите моми "прелки". СбНУКШ ч. III, 192. Хуркина поседа — кога моми, жени, ся надпридат на хурки. Н. Геров, РБЯ IV, 228-229.
3. Отсядане, престой при някого, някъде, обикн. не задълго. Идущата събота, т. е. втората подир сватбата .. невестата .. отвежда се у бащината Ј къща на поседа за през целий ден. СбНУКШ ч. III, 85. На всякои две-три седмици до свършванието на първата година от омъжванието си, невестата отива у майка си на поседа, където посядва 1-2-3 дни. СбНУКШ ч. III, 85.