ПОСЕДЕЙКОВЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЕДЀЙКОВЕЦ, мн. ‑вци, м. Остар. и диал. Неодобр. Човек, който обича да седи, без да работи, безделник, мързеливец, лентяй; поседелко, поседейко. Да додем сега за онази новата черква и за девический метох,.. Днес тези заведения не са друго освен свърталище на поседейковци, на хотци просяци. Г, 1863, бр. 10, 76. Тук във винопродавницата стояха на едно кьоше и други двама поседейковци; по язика им, виждаше са, да бяха сърби. Ил. Блъсков, ЗК, 63. ?За да могат да се привлекат в читалището повече членове от стари хора и млади, за да могат да се оттеглят от кръчмите и кафенетата и тези празни поседейковци, то секи учител е дължен, сяка неделя да отбира из вестници, списания или разни книги, най-хубавите и полезни статии, като ги чете на всеослушание, и разтълкува..." Ил. Блъсков, КУ, 9.

— Друга форма: поседѐлковец.