ПОСЕДЯ̀ВАМ

ПОСЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поседя̀, ‑Јш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поседя̀л, ‑а, ‑о, мн. поседѐли, св., непрех. 1. Седя някъде малко, за кратко време или от време на време, понякога. Тримата поседяха под асмата в малкото дворче, поразговаряха се и влязоха вкъщи. Ст. Марков, ДБ, 240. Доктор Новков поседя нерешително, после стана и се поклони. В. Геновска, СГ, 282. Двамата съпрузи мълчаха — нямаше какво да си кажат, но добре им беше тъй, да поседят близо един до друг в тоя празничен следобед. Д. Талев, ПК, 100. Като поседя малко върху леглото си, тя се дигна и мина в другата стая, дето спяха Петето и Тошко. Г. Караславов, Тат., 237. Огледах се. Оказа се, че наистина аз седя на трона на бившия руски властелин. .. И всеки моряк подред поседя на царския трон. ВН, 1958, бр. 2243, 4.

2. Прекарвам някъде, при някого, известно, обикн. не много, време или от време на време, понякога. Накани се да си иде, но Яна я спря. — Защо бързаш, поседи още малко! — Мама ме чака. К. Петканов, Х, 104. А кога влязат в кръчмата поседяват още повечко. Китка 3-4, 1886, 4. Моите гости поседяха около един час и си отидоха. Сп. Кралевски, ВО, 66. Наклали пак огън и мащехата рекла: — Поседете, деца, тука, а ако сте уморени, можете да поспите. Ас. Разцветников, С (превод), 26. Делчев отново каза: — Аз не съм много гладен. Но ще хапна няколко залъка, пък и да поседя малко с вас на трапезата. Д. Талев, И, 46. Всъщност, той само веднъж прие поканата им да вечеря с тях, но даскал Радко казваше, че те двамата с лейтенанта ?си пируват със светли и големи мисли", защото понякога гостът поседяваше вечер на разговор. П. Славински, ПЗ, 194. Утре е неделя — няма работа, можем да поседим и по-късничко. Ал. Константинов, БГ, 129. // Прекарвам известно време с някого или при някого, за да положа грижи за него, за да не е сам и под. Цвета идеше всеки ден да я навиди и да поседи при нея. Елин Пелин, Съч. III, 126. Снахата нали разбра, че е излязла, ще поседи при детето. ВН, 1960, бр. 2664, 4.

3. Отсядам, престоявам някъде, обикн. за кратко време или от време на време, понякога. — .. Как бих искал и аз да поседя там няколко дни! Казват, че ви хранели по три пъти на ден... Ал. Бабек, МЕ, 96. — Виж какво — рече на Райка, както я гледаше иЈ се усмихваше, — утре ще дойда да те взема в болницата. Искаш ли? Ще поседиш един- два месеца и после ще скачаш като козичка. Д. Ангелов, ЖС, 482. — Ама аз не бързам, може да поседя и хем ще почина, хем ще ви поработя... Й. Йовков, ЖС, 38. — Трябва, сегиз-тогиз да подохождаш в града, биля и да поседяваш по няколко деня, че хелбет ще ти излезе късметя. Ил. Блъсков, СК, 50. — Е, и ти да се наканиш към нас, а да не рА̀чиш да ми поседиш? Л. Александрова, ИЕЩ, 204.

4. Намирам се в някакво положение, състояние известно, обикн. недълго, време. Поседя Златко без работа, дорде си понареди това онова вкъщи. Т. Влайков, Съч. I 1925, 39. Ако ли болното е бозайниче, да му са дава да бозае редовно .., секи ден да го къпят и да оставят да поседява повечко в коритото. Ив. Богоров, СЛ, 49. Най-после се обират и недозрелите, зелените домати. Като поседят на топло, те доузряват. Бтн V и VI кл (превод), 103. — Оставете златното яйце за най-подир! — ... — То е тъй хубаво! Нека поседи за украса в кошничката! Св. Минков, ПК, 20.

ПОСЕДЯ̀ВАМ СИ несв.; поседя̀ си св., непрех. 1. Седя, застоявам се при някого или някъде по-дълго, повече време. — Нощно време никъде не ми се ходи. — У нас няма вампири, не бой се! Ще си поседим, ще си побъбриме, за да мине нощта по-леко. К. Петканов, МЗК, 33. И много им беше хубаво да си поседят, тъй при кладенеца, на хладец, и да си посказват и починат повечко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 16. Доде той ходеше по поляната да са радва на зеленината, да си поседява под дебелите сенки и да си пуши тютюнеца, дебнишком бръкна у джеба на дрехата му, та измъкна, .. , портофелчето. Ил. Блъсков, РК, 20. Сега работата ся измени няколко: оттука ша ида в Букурещ, оттам мисля да ида право за в село, да си поседя 4-5 дни у дома. АНГ I, 368.

2. Не се натоварвам с много работа и често си почивам. НА̀, и аз клекнах вече, време ми

е да си поседя на миндера като свекърва. Пък то, не ми било писано, да имам отмяна. И. Петров, НЛ, 15.

Поседя диван-чапраз някому. Разг. Държа се пред някого чинно, с уважение и показвам готовност да му служа, да съм му в услуга; на разположение на някого съм. — Като стане вилата готова, ти ще закараш попадията да поседи на министъра диван-чапраз... Н. Хайтов, ДР, 146-147.

Списък на думите по буква