ПОСЕЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀЛИЩЕ, мн. ‑а, ср. 1. Селище; заселище. Първите европейци, които достигнали Канада през Х в., били норманите ... Със своите кораби те доплували до полуостров Нова Шотландия, дори се опитали да основат поселища там. Л. Мелнишки, К, 31. След криволичене по това тъжно поселище, без зелени клонки и детски глъч, ние .. се озовахме в схлупена кръчмичка. Б. Трайков, ВО, 67. И друго ще кажа: на нашето поселище са нужни занаятчии. Ковачи, кундурджии, терзии. А. Гуляшки, СВ, 14. Заели целия Балкански полуостров, славяните представлявали действителна опасност за бъдещето на Византийската империя. Техните поселища достигали дори до столицата Цариград. Ист. Х и ХI кл, 24. Вероятно още по-рано на това място се е намирало някое тракийско поселище, което с положителност ще може да се установи след разкопаването на някои могили. П. Делирадев, БГХ, 83.

2. Зоол. Място, където голям брой животни от определен вид се събират и обитават на стада, групи, колонии, обикн. през размножителния период, и там отглеждат малките си. Веднъж открих цяло поселище на пчелояди в стръмния, глинест бряг, осят с дълбоки дупки. Ем. Станев, ЯГ, 22. Гнезди [Галапагоският пингвин] в общи поселища заедно с нелетящия корморан. Този пингвин участва в твърде интересни колективни риболовствания. Н. Боев, Г, 58-59. Неговите [на корморана] семейни обичаи са твърде интересни и интимният му живот все още може да се наблюдава по поселищата на отдалечените от населени места крайбрежия. Н. Боев, Г, 61.