ПОСЕЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀЛНИК, мн. ‑ци, м. Заселник; населник. Българите са траки, стари поселници на Балканския полуостров; българите са създали една от най-древните цивилизации. Те са първите християни в Европа. П. Петров, ИПБЦ I [еа]. Хунски поселения изникват и на много други места. Няколко десетилетия по-късно от подобни поселници са се рекрутирали войските, предназначени за отбрана на дунавската граница на империята. П. Мутафчиев, КБ [еа]. По-ниските части на града са населени от американци, италианци, рибари и работници във фабриките за рибни консерви. Но върху хълма .. старите поселници са се укрепили тъй, както някога древните брити са се укрепили в Уелс. Цв. Стоянов, ТФ (превод) [еа]. Власите или куцовласите, които живеят в горите на Тесалия, .. са потомците на римските поселници. М. Дринов, ППБН, 29.