ПОСЕРКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀРКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Разг. 1. Мъж (обикн. малко момче), който често сере или се насира; посерковец, дрисльо. Та си клеча аз, пуша и какво друго ми остава, освен да се преструвам на посерко, гръмък пръдльо. ЛВ, 2003, 16.07. [еа].

2. Прен. Пренебр. Епитет за изразяване на лошо, неодобрително отношение към мъж,

който не заслужава уважение, който е страхлив, недостоен и под.; посерковец, дрисльо. — Никакво влизане! — сниши малко глас старият боил. — Тука на входа, и то веднага ще ми отговориш! Тръгваш ли с мене да напляскаме по заголения гъз ромейския посерко. Тр, 2005 [еа]. — Исках да видиш заради какъв боклук се готвиш да се опълчиш срещу най-мощния ъндърграунд в света. Еврейското лоби. В сравнение с тях сицилианците са деца. Посерковци. Хр. Калчев, НВ [еа]. За двата месеца, откакто имам телефонен секретар, разбрах, че в очите на хората съм кретен, лъжльо, .. , посерко, лигльо, .. , безхаберник и лалугер. ЛВ, 2003, бр. 9 [еа]. Имам прекрасна наденица .. Исках да я дам на чиновника от Службата по гражданското състояние. Представяш ли си, на този посерко! М. Чернев и др., ВЖВМ (превод) [еа].