ПОСЕСИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЕСЍВНОСТ, ‑ттА̀, мн. няма, ж. Езикозн. В семантиката — една от универсалните понятийни категории, означаваща определение на названието на обекта чрез неговото отношение на притежание към някое лице или предмет; притежателност, принадлежност. Във функция на удвояваща местоименна клитика в конструкцията е невъзможно да се появи краткото възвратно притежателно местоимение си: срв. ризата му на Иван, срещу ризата си на Иван. Причината е в особеното съчетаване на отношенията посесивност и рефлексивност при този вид местоимения. БЕЛ, 2003, бр. 4 [еа].Посесивността е едно от основните семантични отношения в езика.

— От лат. possessivus.