ПОСЀСТРИМА

ПОСЀСТРИМА ж. 1. Жена, на която по силата на древен обичай или уговорка е призната родственост, равностойна на сестра на някого. На следващия ден, Ивановден, също има много именници. На този ден най-добрите приятели "се хващат за аратлици, побратими", а момите — за посестрими. Може момък и мома да се "хванат побратим и посестрима". С това стават като брат и сестра. К. Динков, х [еа]. И я рече Марко Кралевичи: / "Ангелина, моя мила сестро! / До сега те имаф верна посестрима, / а от сега за сестра рождена!" Нар. пес., СбБрМ, 155. — Ой ви вий триста момци! / .. / Не гледайте мила сестра: / на мене е мила сестра, / пък на вайзи посестрима. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 85. "Нямам ли нийде никога, / ни майка, ни помайчима, / ни сестра, ни посестрима, / юдица да ми донесат." Нар. пес., СбНУ XLVII, 24. Обр. Всички знаят баевата Ценева тамбура .. Седнал кръстом, обгърнал грижливо своята посестрима и устремил гальовен поглед към нея, той подрънне, подрънне, дорде я нагласи, па зафане. Т. Влайков, Съч. III, 5. — Па и гората, дето ни шуми, напява и тя, волна и свободна, да бъде като наша посестрима. Ст. Загорчинов, ДП, 328. // В народната митология — самодива, вила и под., която става като сестра на юнак (обикн. на Крали Марко) и му помага в битките. Низамите разказвали така също, че куршумите им не били в състояние да го пробият; .. Секи из тях бил готов да се закълне, че той би могъл да убие Донча, ако да не би му помагали неговите посестрими самодиви. П. Хитов, МП, 139. — Вичи, вичи, Милуш побратиме, / що йе вила у гору зелену, / да она е моя посестрима, / через мене и тебе не че, / не че младо да погуби. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 96.

2. Разш. Жена, която е много близка другарка, приятелка на някого, която е като сестра. Но тоз час той се съвзе и .. отиде и се хвана на хорото до Елена. "Какво си, посестримо? Скачаш ли?" — започна той шеговито. Т. Влайков, 244. След тая наистина "царска" вечеря, опиянени от шампанското и от радостта, че са тъй близо до една толкова самостоятелна и свободна своя посестрима, хайлакините се отдават на буйни кючеци. Хр. Бръзицов, НЦ, 136. Като си добре похапнаха и попийнаха, най-дъртий дядо са изправи на крака и .. изрече с дебел глас: "Е, побратими и посестрими, хайдете стига сте ели и пили, ако ни призоваха, та не ни приковаха". Ил. Блъсков, РК, 4. Запей, Стано, / посестримо стара, — / запей на бекяра! Ц. Церковски, Съч. I, 154. Що арджеше момчето за неа [попската дъщеря], от една страна, а от друга страна, кога му зеде уздата от момчето поповата керка ватила да арджит и да дават по посестрими, кой що ке Ј посакаше. СГ, 1894, кн. 1, 422. // Диал. В българската сватба — ритуално название на другарката, приятелката на младоженката (Н. Геров, РБЯ).

3. Жена по отношение на някого, с когото я свързва еднакъв вид работа, дейност, професия или обща съдба. Всъщност това, което аз и както аз изказвам в песните си, изказват го и повечето от моите посестрими немски поетки. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 154. — Коя е тази Флорика, .. — Блудна жена. .. На това отец Козма възразява, че Мария Магдалена също е била безпътница. Той дори разправя поучителната история на една жена — посестрима на Флорика. Ц. Лачева, СА, 98. Женският пазар — пази багажа! Защото, докато мургава търговка предлага ударна бормашина

за 10 лева., друга нейна посестрима може да бръкне ловко в джоба. С, 2002, бр. 3363 [еа]. В обвинителния акт се казва, че подсъдимите били проститутки. .. Снежана се напила, скарала се с майка си и я пребила до смърт .. След това помолила приятелката си Юлия да Ј помогне .. След това двете жени се скарали помежду си и Юлия се опитала да удуши посестримата си. Мон., 2005, бр. 2124 [еа].

4. Прен. Книж. Название на нещо, което е еднакво, същото като нещо друго (по вид, цвят, местонахождение, същност и др. под. качества). Стотици нови къщи са израснали в краищата на градеца, изникнали са като червени цветя сред смълчаната тълпа на старите си посестрими. Н. Тихолов, ДКД, 221. В Смилян сред тъмните халища ни попадна халище "ясно" и весело, засмяно халище, сред десетина модрооки смилянски посестрими, наредени върху една шарена ракла. Н. Хайтов, ШГ, 19. Тръгнала от черновръшките висини към залез слънце, тя [Владайската река] дълго време се е борила с терциерната бариера, която Ј прегражда пътя към нейната посестрима Струма. П. Делирадев, В, 332. През лятото машината би всички нейни посестрими, произведени в Европа. РД, 1961, бр. 89, 2. Напразно крещи и се мята безпомощната жаба. Замлъкнали са нейните посестрими във водата и слушат предсмъртния Ј глас. В. Бешовски и др., ЕП, 21. Нам е жално, наистина, като гледаме толкоз наши българи, които си напускат работата, .., та отиват в Сърбия, .., с надежда, че нашата посестрима Сърбия ще ги прегърне като свои братя. НБ, 1876, бр. 14, 56.

5. Остар. и диал. В традиционното българско семейство — название на осиновена, доведена или заварена сестра. И отишло при неговата посестрима (при донесената дяволска керка), му казало и я упитало, що да прави, а тя му рекла. СбНУ VIII, 162. Детето казало на посестримата си и тя го зела и за един миг се нашли на планината. СбНУ VIII, 162.

Списък на думите по буква