ПОСЕЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЀЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посека като прил. 1. Който е наранен или убит чрез посичане. Щом в стадото се появи въртоглава коза, пастирът вади ножа и пуска кръв на животното. От посечените уши руква черна кръв. Й. Радичков, СР, 35. Ако би да ся посече някое дете, та бликне да тече много кръв, то требува да ся стисне с пръстите посеченото място или да ся стегне с кръпа. Лет., 1871, 144. Забележително е, че в него [писмото] са споменуват имената на някои от градовете и селата, дето тези свирепства са станали, числото на посечените лица. НБ, 1876, бр. 11, 44. Когато ся рани някоя артерия .. Заваряването на посечените части ся връши с действието на самите жили, а не с мазило (мехлем). НКАФ (превод), 64-65.

2. Като същ. а) посечен (посечения<т>) м. посечена<та> ж. посечено<то> ср., посечени<те> мн. Човек, който е убит чрез посичане. На градските пазари в страната често набиваха на бамбукови колове главите на посечените по заповед на имама. П. Цолов, Й, 26. А монахът говорел, че този свят е свят на дявола и словата му били истинни, ... После хванали и посекли монаха. Лучиано се спасил по чудо, но запомнил добре думите на посечения. С. Славчев, БФ, 255. б) посечено мн. няма, ср. Място по тялото на човек или животно със следи, белег от посичане, порязване.