ПОСИВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСИВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; посивѐя, ‑ѐеш, мин. св. посивя̀х, прич. мин. св. деят. посивя̀л, ‑а, ‑о, мн. посивѐли, св., непрех. 1. Ставам сив, обикн. постепенно придобивам сив цвят или сивкав оттенък. Мъглата забулваше Никопол. И Дунав, и къщите, и улиците бяха посивели, изглеждаха недействителни. Ст. Станчев, НР, 61. Огънят стихна постепенно, .. Жаравата започна да посивява. Й. Радичков, СР, 59. Още грееше жар, ала повечето огън беше посивял. А. Дончев, ВР, 91. Небето на изток .. побледня, звездите угаснаха, после изведнъж всичко посивя. Н. Тихолов, ДКД, 100. Перонът е пуст и тъмен. Само в бюфета свети. .. Прозорците постепенно посивяват. К. Константинов, ПЗ, 8.
2. Изгубвам цвета си, като потъмнявам и започвам да изглеждам сив, сивкав поради липса на достатъчно светлина, обикн. слънчева. Неволно пристъпих към дървото. Блясъците изчезнаха. Дървото посивя. Гледал го бях досега срещу слънцето и щом измених мястото си, то скри от мене прелестта си. А. Дончев, ВР, 62. Слънцето се скри. Реката посивя. Зл. Чолакова, БК, 46. Надвечер в далнините се натрупваха цели грамади облаци. В началото бели, при залез слънце те ставаха розови, сетне почервеняваха .., а при заник неусетно посивяваха, докато накрая съвсем се изгубваха във вечерния мрак. Г. Русафов, ИТБД, 49. Нощта бавно си отиваше. Когато на изток посивя, по улиците се разбързаха хора и започнаха да се трупат пред военното министерство. В. Геновска, СГ, 390. Горещниците идваха след Петровден и траеха до края на юли. През това време небето посивяваше, като че го бяха посипали с пепел. К. Калчев, ПИЖ, 71. Слънцето залезе и морето изведнъж посивя. Само върховете на хълмовете оттатък залива още блестяха с ярка, златиста светлина. П. Незнакомов, МА, 98-99.
3. За цвят или нещо, което е имало цвят — постепенно загубвам яркостта си, цвета си и ставам сивкав; изсивявам. Тази трибуна беше посивяла от дъждовете, снеговете и ветровете. Г. Караславов, Избр. съч. III, 290. Хубавото здание .. бе овехтяло. Стените отвън бяха посивели. М. Марчевски, П, 104. Земята беше изгоряла, посивяла и попукана — като че зееше за вода. Ил. Волен, МДС, 221. Рудата беше посивяла от дъждовете, приличаше на чакъл за шосе. Х. Русев, ПЗ, 185. Откак Тициан е нарисувал картината .. "Ето човека" са изминали четири века. Багрите са посивели, но това изкуство излъчва още живот. РД, 1966, бр. 245, 3. // Обикн. за дреха, материя; избелявам, избледнявам. Над пътната им врата виси парченце плат, което е било черно, но от ветровете и дъждовете е посивяло. Г. Караславов, ОХ II, 25. // За растение (дърво, трева, цвете и под.) — губя зеления си цвят или листата си обикн. поради изсъхване. Иван мина един хълм, мина друг и стигна до царевицата. Стръците Ј бяха посивели вече. Г. Караславов, Тат., 38.
4. Ставам сив, сивкав от нещо (обикн. прах, пепел), което ме покрива. Спреш ли, стадото спира в същия миг, прах се настила бавно отгоре му, всеки гръб посивява. Й. Радичков, СР, 34. Пред очите му [на Садък] попадна светло .. лице на млад калугер. Зад него надничаше друг, по-възрастен. Кали‑
мявките, що прихлупваха челата им, бяха посивели от прах. Ст. Дичев, ЗС I, 63. Старите върби, които се редят по двете му страни [на шосето] са посивели от прах. Елин Пелин, Съч. V, 24. Първата въздушна вълна се блъсна в ханчето, дигна от шосето голям облак прах .. горите посивяха и се превиха. Ем. Станев, ИК I и II, 10. На баиря, посивял от изсъхналата трева, бяха се натрупали много хора. Й. Йовков, ЧКГ, 119. Върбичките и тревата посивяват от едра студена роса. Ил. Волен, МДС, 15.
5. За кожата на лицето или за лице — губя постепенно свежестта си и ставам сивкав, тъмен, обикн. поради болест, старост или някакво неприятно преживяване (мъка, тревога, страх и др.); потъмнявам, почернявам. — Тъй че трябва ти сам да решиш!... Каквото кажеш! Симо отново замълча. И замълча дълго, докато лицето му съвсем посивя. — Тя е взела своето решение — .. — И без да ме пита... П. Вежинов, НБК, 333. — Как да не си здрава — отвърна Бенковица, но бледото Ј лице побледня още повече, посивя в здрача, и все пак тя продължи: — Здрава си, чедо. Д. Талев, ПК, 341. Симо веднага му [на Янко] обърна гръб и отиде при групата. Лицето на Янко посивя. Ем. Коралов, ДП, 58. Той [Левски] бе отслабнал напоследък покрай брат си, дори лицето му беше малко посивяло. Ст. Дичев, ЗС II, 396. Той [чичо Марин] клекна до момчето и когато след няколко минути се изправи, лицето му беше изкривено и посивяло от мъка, от тревога и от нещо, което само той си знаеше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 196.
6. За коса или глава на човек — ставам сив, сивкав или прошарен (поради остаряване, болест или преживяна силна мъка, тревога); побелявам1. — След малко дойде Димитър. Той отиваше към петдесетте, беше леко посивял в косите и се беше още повече изправил. Вл. Свинтила, СЗЗ, 308. След като избърсваше просълзените си очи, всеки един посочваше на другаря си главата на Ивайло — тя бе посивяла. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 429. Сили ли нямаше вече, или годините станаха тежки, но Ибришима стисна устни и косата му изведнъж посивя като осланена. Г. Караславов, Избр. съч. I, 197. На третия етаж живее още професор Хаджиев, .. Той е такъв кротък, любезен, мил, главата му е цялата посивяла. П. Вежинов, СО, 114. // За човек — косата ми е става сива, сивкава или прошарена поради остаряване, болест, тревога; побелявам1. Ние познавахме добре тая категория хора, .. Те посивяват и се стопяват в дъното на завода или зад гишето. Ст. Даскалов, ЕС, 106. Тонката, видял и лошо и хубаво в тоя свят лъжовен, само се посбръчка малко, посивя около ушите и палтото му стана по-широко, но не изгуби кураж. Чудомир, Избр. пр, 232. Много, като него млади хора, намериха цяра срещу това зло. Те се примириха с невъзможностите и се пригодиха към каприза на условията. Така те посивяха, обеззначиха се и почнаха да дебелеят. Д. Немиров, Д №9, 51.
7. Прен. Губя яркостта си, индивидуалността си, поради което ставам незабележителен, неинтересен, обикновен; избледнявам. Пчелите пак ще съберат мед, и коне ще се развъдят повече .., но старите казаци вече ги няма и казачеството започва да посивява. Й. Радичков, НД, 238. Нашият Мойсей говори около час... После го извикаха на телефона и трябва да кажем, че без него масата изведнъж опустя и посивя. П. Незнакомов, СНП, 178. — Каква си посивяла — възкликна тя. — Не външно, а вътрешно. В. Геновска, СГ, 146. Козарят бе тръгнал за заслона с въодушевление, по пътя въодушевлението му посивя. Й. Радичков, СР, 40.
8. Прен. Нов. За бизнес, доходи, производство и под. — ставам сив като се свързвам със сивата икономика; криминализирам се.