ПОСИВЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСИВЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. посивѐли. Прич. мин. св. деят. от посивея като прил. 1. Който е придобил сив или сивкав цвят, обикн. като е загубил естествения си цвят и е потъмнял, почернял. Върху брега на езерцето лежеше разбита и посивяла .. лодка. Д. Димов, Т, 693. Спря се Юрталана и дълго гледа посивелите дъски на пътната врата. Г. Караславов, С, 201. Оградата беше много по-широка, самият паметник — много по-висок, от хубав .. посивял камък. Й. Йовков, Разк. III, 34. Посивялата портичка в
горния край на лозето и тясна ивица път водеха към колибата. Ем. Станев, ИК I и II, 163. Беден човечец беше той [бай Енчо] — схлупена къща, малко дворче, заградено с посивели и напукани дъски. ПЗ, 1981, кн. 10, 41. Слушаше как шушнеше вятърът в посивелите буренаци. Ил. Волен, НС, 62. До слуха му достигнаха ритмичните удари на мелницата. .. Горите зад реката, .. , посивелите стърнища из валозите, .. и самият Балкан смутено се вслушваха в тях. Ем. Станев, ИК III и IV, 392-393. Личат в полята посивели / под облачния небосклон — / къщурки и високи скели, / шосе зад новия кантон. Н. Фурнаджиев, ППВ, 6. // За дреха, тъкан и под. — който е загубил цвета си; избелял. Другият беше свещеник или монах, .., с дълго расо — косата изрусяла, та побеляла, а расото посивяло. А. Дончев, ВР, 13. Калните облаци .. сега се изтеглят, като посивели дрипи те пъплят в неизвестна посока. К. Странджев, ЖБ, 25.
2. За кожа или лице на човек — който е сивкав, тъмен, обикн. поради старост, болест или лоши преживявания; потъмнял, почернял. Велко беше вече на края на турската махала и тъкмо да навлезе в чаршията, когато пред добичетата се изпречи един около тридесетгодишен турчин в доста овехтяло турско облекло, с посивяло лице и очите му сълзяха от студ. Д. Талев, И, 234. Хаджиставрев замълча .. и изпи до дъно кафето. Отпусна посивелите си клепки, позамижа и попита: — А ти за каква борба си? Д. Спространов, С, 79. После се премести на празния стол до Черня, който седеше малко по-назад, мълчалив и с посивяло лице. Ст. Марков, ДБ, 285.
3. За коса, косми на човек или за глава — който е сив, сивкав или прошарен; побелял. Старият Дамаков .. седеше зад адвокатското си бюро ... Свеж и охранен, .., с грижливо засукани посивели мустаци .., той се беше облегнал удобно на стола. Д. Ангелов, ЖС, 57. Кого ли толкова чака? — помисли си тя и сякаш видя хлътналите му страни и острия гърбав нос, рошавите посивели вежди над уморените очи, и някак потръпна. М. Грубешлиева, ПП, 127. Това впечатление идеше и от вида му [на Драгия], от високата му попрегърбена фигура, от разветия му посивял перчем. А. Гуляшки, ДМС, 11. Вълчан оправи посивелия кичур над дясното си око и смигна. Ив. Гайдаров, ДЧ, 30. Пред входа на църквата стоеше мъж без шапка, с посивели коси, с очила и с дълги кокалести ръце. Ал. Бабек, МЕ, 93. — Зле си изпатихме — добави Ј Постол, поклащайки посивялата си глава. Ст. Загорчинов, ДП, 195. // За човек — който е с такава коса; побелял. Един посивял мъж я посрещна — скулпторът Джони Георгиев. М. Грубешлиева, ПП, 234. В двора на основното училище .. излязоха с шумна глъчка младежи и девойки, .. , между тях се виждаха и посивели мъже, взели като ученици книжки под мишница. Ст. Поптонев, ОБЛ, 59.