ПОСИЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍЛЕН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посиля като прил. Диал. Който е добил сила, власт, чувства се властен и се налага на другите. А Ненчо Хаджиценов често дигаше и кавга срещу нас — защо е дошла тя нам да работи, та не е отишла у тях. Той беше посилен чивяк и мислеше, че когото е повикал, трябва .. да му иде. Т. Влайков, Съч. II, 4. Дъщерята дядова Хаджиова .. скара и смрази братето помежду им, биеше свекърва си, па и свекър си биля не слушаше — такъва бе посилена. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 118. С тая заповед ни забранява Бог да не зимаме чужди нечта с неправда; .. Против тая заповед грешат: .. посилените властители, които насилствено отнемат от своите подчинени това, чтото им ся угоди. Хр. Данов, ППК (превод), 88-89.

ПОСЍЛЕН², ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Който е по силите и възможностите на някого. Отвориха разпис на посилна помощ помежду си за построение на училището. П. Р. Славейков, ГУ, 6-7.