ПОСИЛНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍЛНИК, мн. ‑ци, м. Диал. Насилник; посиленик. Па си везе това ситно книже, / па си ойде Дуку на дворове, / па питува Дука посилника: / — Фала тебе, Дуко посилниче, / да ми пишеш малко милостивна, / да я съм си от Света Горица. Нар. пес., СбНУ XLIII, 206. Бре варе от тоя Димитър, / тоя Димитър посилник: / беглик му кула градими, / колко висока широка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 216.