ПОСИНЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍНЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. и диал. Не ро̀ден, не истински син, осиновен син. Съветувате ли мя да потъпча .. клетва, която сама на този час мя лишава .. от благополучието, което сте пожелали за мене, вашийт посиненик. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 215. В 1805 л. от Цизалпийската република Наполеон направил Италианско кралство и поставил в него за вицекрал посиненика си Евгения Бохарне. ВИ, 182. Съдниците могат да ся отвеждат от участниците в делото .. кога съдникът, жена му .. или посиненикът на съдника, имат участие в делото. ВП, 109. По отвод на противната страна, ся отстраняват от свидетелствувание: .. осиновителите на оногова .. или посинениците му. ВП, 26. — Сине ле, посиненико, / имаш ли жълти жълтици, / огънец да ти наклада? Нар. пес., Д. Осинин, ДС [еа].