ПОСИНЕНИЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСЍНЕНИЧЕ
ПОСЍНЕНИЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от посиненик; посинче. Тамо било и посиненичето му. Никой други от толко люгие не се наел, а тоа, .., той час се утърчало. СбНУКШ ч. II, кн. 8, 97.