ПОСИНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЍНЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Посинениче. Проговори старец белобради: / — Бога тебе, мой посинче Марко, / що се тизе на народ похвали. Нар. пес., Л. Богданова, БНПП I [еа]. Проговори цара, цар Мурада: / — Слушай ме, мой посинче Марко, / стар съм вече, почнах да забравям, / та и тебе у зандан забравих. Нар. пес., Ст. Бояджиева, ДДБЙ [еа]. Слушай, мамо, царю що ми пише: / "Чуеш ли ме, мой посинче Марко, / ново зло ме у Стамбол налете". Нар. пес., Р. Кацарова и др., БНТв ХIII [еа].