ПОСИНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСИНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; посинѐя, ‑ѐеш, мин. св. посиня̀х, прич. мин. св. деят. посиня̀л, ‑а, ‑о, мн. посинѐли, св., непрех. 1. Променям цвета си в син, синкав, ставам син, синкав. А посинее ли стопленото от южняка небе, размрази ли се земята .. Велю е сред поляната, сред черните угари. Ил. Волен, ДД, 52. След няколко минути светлината на изток стана весела и чиста, потече в розови потоци и ето че и планината посиня, израсна — хубава и недостижима и сякаш светна. Ем. Станев, ЯГ, 25. Планината постепенно посинява, само снежните Ј върхове горят. Ем. Станев, ЯГ, 80. Потапя се в разтвора червена лакмусова хартия — тя посинява. Хим. V кл, 5. Тъмносинкавите тикви, с едри брадавици по кората, избледняват на някой край, други съвсем пожълтяват, трети посиняват. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 325.
2. Ставам, изглеждам тъмносин или по-тъмен, обикн. поради липса на светлина; потъмнявам. Вечерният здрач посиня, сгъсти се, премина в мрак. А. Гуляшки, Л, 441. Не забеляза кога влакът бе потеглил. Светлината на гарата отмина и стъклото пак посиня. Ем. Станев, ИК III и IV, 319. После слънцето се скри и небето посиня. Жабите затракаха като картечници. Вечерникът залюля тръстиките и плисна хлад. Ат. Мандаджиев, ОШ, 90. И небето потъмня, та посиня и стана като натъртено. И рукна дъжд, и бели светкавици ни ослепяваха. А. Дончев, ВР, 263. Червеният залез постепенно посинява, .., здрачава се. К. Калчев, ДНГ, 126.
3. За лице, тяло или части от тяло — загубвам свежестта си, цвета си и ставам тъмен със синкав оттенък — обикн. поради студ, удар, травма, болест и др. От силния студ лицето му беше посиняло. Д. Димов, Т, 174. Тошко зачете по-нататък: .. Квартирата ни, както знаете, е на края на града и доде идем на училището, посинеем от студ. Ст. Даскалов, ПЯ, 33. Беше страшно да се пипат машините с премръзнали ръце... Ноктите посиняваха, момчетата зъзнеха. А. Гуляшки, МТС, 316. Когато сме на вечеринка или в обществото, той ме дърпа, за да си отидем, и когато не го слушам, той силно ме стиска, та ръката ми посинее. Ив. Вазов, Н, 34. Най-тежкото наказание беше боят на фалагата. Учителят ми заповядваше да събуя цървулките си, да легна по гръб и да си вирна краката. Стягаше ги и боят почваше по ходилата, докато посинееха. Ст. Грудев, ББ, 76. Горкият бати Ненчо, хазаинът го бие с каиш,.. Бати Ненчо посинява от каиша и сам си чука лук със сол и се налага. Н. Каралиева, ЯЧ, 59. ● Разг. Син посинявам. За усилване. Латинка ще признае, инък .. майчице, какъв бой ще Ј тегли — цялата махала не може я отърва из ръцете му. Синя ще посинее в ръцете му. Г. Караславов, СИ, 191-199. // За рана, ударено място, травма — ставам червеникаво до черносиньо, обикн. поради възпаление или инфекция. Когато ни нападнаха уруни и след изваждането на стрелата от коляното, кракът ми посиня, Таквай се отказа да ме лекува. К, 1967, кн. 7, 17. А да знаете, какво си изпати, горкият. Набоде си пръста на един ръждясал гвоздей и сега цялата му китка бере. Посиняла е като патладжан. М. Грубешлиева, ПП, 62. Прегледах раната му — тя наистина беше много опасна. От солената морска вода тя беше се подлютила и посиняла наоколо. .. Кракът му беше се подул. М. Марчевски, ОТ [еа].
4. За човек, лице или тяло (част от тяло) на човек — ставам синкав, червеносин до тъмносин, обикн. при задушаване, при недостиг на кислород, при някои заболявания на сърцето или при смърт. В това време пеленачето на Калювица силно се закашля и почна да се дави с нещо. Калювица недоумяваше, а детето вече посиняваше. Ц. Церковски, Съч. III, 222. Барутчиев се отпусна тежко в коженото кресло. Дишаше трудно. Лицето му беше посиняло и по него се стичаха ситни капчици пот. Д. Димов, Т, 129. И се задавяше от рев, посиняваше. Чак тогава майка му се смиляваше. Ст. Даскалов, ПЯ, 131. Непознатият дълбоко закашля, пълното му лице леко посиня, изпъкналите му очи насълзяха. Сл. Кралевски, ВО, 111. Но в по-късните стадии [на хипертоничната болест] .. сърдечният мускул отслабва, тъканите не се снабдяват достатъчно с кислород, настъпва задух, сърцебиене, устните, носът и крайниците посиняват. ВН, 1958, бр. 1998, 4. Циганката се хвърлила отгоре Ј .. уловила я за гърлото, стиснала я и, догде не я удушила, не я пуснала. Като видяла, че златата мома посиняла и умряла в ръцете Ј, тя я оставила. Христом. КМ II, 179. // За устни или лице на човек — ставам син, синкав, обикн. от силно преживяване (гняв, страх, яд, ярост). Борис беше посинял. Беше се изплашил. Й. Вълчев, СКН, 611. Глупак! — излезе вън от себе си Пресиян и посиня от бесния си вик. Й. Вълчев, СКН, 204. — Тичай, Джонко, в село, че отиде ти Ангелинка: днес Ј се почна сватбата. .. Джонко вече не слушаше; устните му посиняха, той всичко разбра. А. Страшимиров, ЕД, 159. Лицето на Славейко беше посиняло от гняв. П. Льочев, ПБП, 7. Когато някой го докачеше, той се разтреперваше от сърдитня, посиняваше и лицето му не се разведряваше, докато си не отвърнеше. Св. Миларов, СЦТ, 76.
5. Разг. Изглеждам син, синкав, защото съм покрит с нещо синьо или с много сини неща, предмети, и под.; засинявам. Той изтриваше ножчето, което беше посиняло малко от зеленината, и му захваляше: — Не е и мигнало, че е направило три тояги. Ил. Волен, БХ, 22. На другия ден дворът на къщата ни посинял от полицаи. Нахлули в стаите и започнали да се разпореждат. Сл. Трънски, Н, 215. Под дърветата вляво от него земята беше посиняла от камбанки. Л. Божилова, ХДОЧ (превод) [еа]. — Излез, излез, хайдут Велко, / че погледни Русянското, / Русянското равно поле — / посиняло, потъмняло, / натегнало с върли турци. Нар. пес., СбНУ Х, 79.
6. Прен. Разг. Нов. Ставам привърженик на дясна политическа партия, която през 90-те години на ХХ век се определя като синя (в противоположност на лявата — като червена). Ей тъй — от едното добро възпитание, тръгна планът "Клин". Че притесненият за пари съиздател на "Сега" .. се сдушил със СДС-то, което му платило да разбие най-опасния враг — Евролевицата. Вестникът посинял и взел да публикува поръчкови статии. Сега, 1999, бр. 259 [еа]. Ръководството на ПГ на червената партия посиня. Левскарите сме повече от цесекарите. С, 2005, бр. 4655 [еа].
◊ Дано син посинееш; син да посинееш. Разг. Клетва — да умреш, да загинеш. Сине, сине, виках, дано син посинееш, мечкарино, тебе, виках, и в джендема не могат те оправи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 453.