ПОСИНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСИНЯ̀ВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от посинявам¹. По същия начин детето може съвсем невинно да удари баща си в окото с острото си лакътче и да му причини силна болка и посиняване на окото. Л. Енева, КРО (превод) [еа]. Отдавна вървят слухове за желанието на структурите на СДС да се влеят масово в новата партия ГЕРБ. След огромните разочарования, които те натрупаха от сините ръководства, посиняването на генералското движение изглежда почти сигурно. С, 2006, бр. 4939 [еа]. Макроангиопатията на краката се проявява с изстиване на стъпалата, с побледняване или посиняване на кожата, а у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена. Д, 2007, бр. 20 [еа].

◊ До посиняване бия, плача и др. В много висока степен, много силно, много интензивно (бия, плача). Килифарев извикваше виновника в околийското и го биеше до посиняване. М. Марчевски, МП, 42. Своеволията донасяха ниски бележки и момчето, амбициозно и палаво, плачеше вкъщи до посиняване. Д. Вълев, Ж, 38. Беслеменов изпука по навик десетте си пръста .. и след като разтри до посиняване лицето си, успокои се. Д. Кисьов, Щ, 29. Избръснал съм се до посиняване. К. Калчев, ДНГ, 180.

ПОСИНЯ̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от посинявам² и от посинявам се.